Медия център

- Госпожо Арсова, поводът за нашия разговор е, че Националната картова и платежна схема чества 5 години. Каква е равносметката ви за този период?

През 2016 г. БНБ даде на схемата и в частност на БОРИКА като нейн собственик разрешение за оперативна дейност. На първо място, бих искала да кажа, че Националната картова и платежна схема (НКПС) е една национална кауза. Това е организация с нестопанска цел, която обединява зад себе си всички банки и платежни институции на пазара. Зад схемата за картови плащания към момента стоят 24 институции, а в схемата за незабавни плащания предстои да се включват още шест участници. Тоест имаме една сила зад себе си - 30 финансови институции с лиценз от БНБ да оперират на българския пазар. 

Националната картова и платежна схема има три много важни аспекта. Първият е прозрачност при правилата, политиките и стандартите, които определят разработването на даден продукт и той се предлага на всички участници в НКПС, които от своя страна решават как да надградят и предложат продукта към крайния си клиент. Абсолютно прозрачен е и контролът, по който този продукт се регулира при пускането му с брандовете на НКПС – спрямо правилата на Схемата. Вторият аспект е независимост от гледна точка на технологията. Стратегически важно е да избираме технологии, които подпомагат развитието на силна национална платежна инфраструктура. Третият аспект - това са иновациите. Целим да предлагаме на пазара иновативни продукти, главно насочени към локални сектори, в които парите в брой, парите на хартия, все още циркулират на пазара. През последните две години пандемията ни показа колко са важни стабилните дигитални инструменти. А и в крайна сметка става дума за български и по-евтин платежен инструмент, който нашите участници имат възможност да насочат към крайните потребители.

- Нека все пак посочим кои са продуктите с бранда Bcard на Националната картова и платежна схема.

През 2017 г. пуснахме българската карта под бранда Bcard. Тя има няколко разновидности. Първо е платежната карта, която се предлага от банките и платежните институции. Вторият продукт е т.нар. карта в ограничена мрежа, която е предназначена за доставчици на услуги, които развиват дейност в локални сектори. 

През същата година пуснахме мрежата за контактно ползване на картата Bcard, както и първата петролна карта, която все повече се разширява на различни вериги бензин и метанстанции в страната, ползвайки ПОС инфраструктурата на нашите участници. Тоест през 2017 г. успяхме да покрием една много голяма част от пазара откъм контактно приемане. Това помогна на нашите партньори да започнат да планират и пилотното издаване на Bcard. В същото време отчетохме, че клиентът вече смята контактното ползване за нещо остаряло. Навлязоха безконтактните плащания и трябваше много бързо да предложим на пазара технология, която да обезпечи и този вид разплащания. Технология, която се лицензира от схемата за България. Затова през 2019 - 2020 г. започнахме да налагаме безконтактните плащания с Bcard. Очакванията ни са до края на 2021 г. да имаме много голямо покритие на тези плащания. Към момента шест институции издават Bcard и очакваме техният брой да се увеличава.

- Какви са основните предимства и удобства на схемите, които развивате и които привличат клиентите?

Един от доставчиците на Bcard пусна картата без такси, насочи усилията си към предимства за пенсионери. За издателите нашата карта е много по-евтина, затова е много важно тази по-ниска цена да се пренесе към крайните потребители, защото наблюдаваме едно увеличение на таксите във всичко и пазарът има нужда от продукт, който търпи една по-прозрачна ценова стратегия за българския потребител. 

Иначе както казах, в момента ние догонваме конкурентите ни, които с години развиват своите продукти и технологии. Скоро това ще се случи и ще пуснем нови продукти, които да са насочени към определени локални сектори, в това число и с незабавните плащания в лева. От следващата година ще видим надграждането на Bcard в локални сектори. Например, скоро пуснахме пилотно служителска карта, насочена към работодателите, с контрол на достъпа и която покрива плащанията в помещение от работодател или с конкретни търговски обекти, с които той има сключен договор. Отделно интегрираме квалифициран електронен подпис в Bcard, така че продуктът да покрие напълно нуждите на всеки един работодател. Съвсем скоро ще пуснем и специален продукт за куриерския сектор, където циркулират повече пари в брой.

- Казвате, че Bcard е чисто национален продукт, но планирате ли и разширяване на външни пазари?

В стратегията ни е заложено картата да се разшири с международен достъп. Имаме сключен договор с международна картова схема - Discover, с която ще можем да излезем извън България. В същото време сме акционер заедно със схемите на Франция, Германия, Испания, Белгия и Португалия в технологично дружество ECPC (European Card and Payment cooperation), регистрирано през април 2020 г., съгласно белгийското законодателство с основна дейност създаване и развитие на европейска картова технология, наречена CPACE. В момента работим по създаване на условия за технологична оперативна съвместимост между CPACE и технологията, която ползва Bcard, и между нашето сътрудничество с американската компания Discover. Успоредно, следим отблизо и развитието на Европейската платежна инициатива, в чиято концепция е създаването на европейска картова и платежна схема.

- Успяхте ли да постигнете национално покритие на схемата и да наваксате причиненото от Ковид кризата забавяне при разгръщането на безконтактната функционалност на картите Bcard?

Главно при доставчиците на технологии имаше забавяне от около 6 месеца по всичките проекти. Наваксваме с пълно темпо и се надявам към края на годината да покрием значителна част от местата на приемане с безконтактно плащане с Bcard . Разбира се, това е технология, която зависи от това доколко ПОС терминалите са в режим за актуализация на нови настройки. Тук много ни помагат клиентите, които ни сигнализират относно приемането на Bcard и така адресираме съответните институции за подобряване на услугата.

- Споменахте иновациите като движеща сила на разплащателната индустрията. Няма как да не ви попитам на какъв етап от развитието си са мобилните незабавни разплащания, наречени Blink?

Бих искала да направя едно уточнение - в следващите 10-15 години картите ще продължат да се позиционират като по-масовият платежен инструмент, но това, което ще ги надгради, са именно незабавните разплащания в лева, които крайният български потребител ще разпознае под бранда Blink. Да осъществиш скоростно плащане за времето на едно мигване - това стои зад името на услугата. През тази година влезе в сила промяна в законодателството, която дефинира понятието незабавни плащания, обхвата и правилата. В момента първите пет участници се подготвят за стартиране на първите незабавни плащания. Това, което ще види крайният потребител в началото, е едно по-бързо постъпване на парите по сметката си до няколко секунди. Втората фаза на проекта е въвеждането на т.нар. P2P преводи през мобилен телефон, т.е. преводът ще се осъществява между физически лица само на база мобилен номер. Именно тези преводи представляват голямо бизнес предизвикателство, тъй като целят да покрият един сегмент в България, който до момента е по-слабо развит. Сегмент, в който превеждаме на децата си пари, споделяме си сметката в ресторант, плащаме курсове, частни уроци, услуги и т.н. по мобилен номер. Тази функционалност от своя страна ще отвори по-широки възможности за надграждане на незабавните плащания в партньорства с цели локални сектори, за развитие на електронната търговия и плащания към търговци чрез QR код, баркод и други нови платежни инструменти.   

- Планирате ли разгръщане на националната схема в рамките на Европейския съюз и съвместимост с незабавните преводи по стандарта SEPA Instant?

Разработвайки проекта за незабавни плащания в лева, първи приоритет е синхронизиране с правилата на SEPA Instant. След като се въведат националните плащания в лева, ние ще сме в състояние да разгърнем нашата национална схема и в плащания в евро. 

- Нека завършим разговора с темата за националното значение на Схемата. Наскоро обявихте проект за дигитализация на почерка на Васил Левски – разкажете ни за него.

Да, инициирането на подобни проекти от национално значение не е случайно. В основата на Схемата е заложена ценност, в която силно вярваме - да съхраняваме българското историческо наследство, да го възраждаме, да го предаваме на поколенията и да възпитаваме любов към него посредством модерните технологии. Убедени сме, че именно дигиталните технологии са мост между миналото и бъдещето. Проектът за почерка на Левски беше приет изключително позитивно и емоционално от обществеността, което ни мотивира да продължим да реализираме български проекти, които съчетават в себе си тези два полюса – традиции – иновации.